01 ноември 2020

Пирин 2020

Пирин 2020

Здравейте на всички от мен Димитър Симеонов!

Въпреки далечното отстояние от Русе Пирин май не мога да го пропусна. Така че пак се намери време и за него. Осъществих го на два етапа, но ще спиша всичко тук на едно място, защото все си е Пирин. 

Увертюрата към тазгодишния Пирин беше поставена след ходенето ми до Влахина - Спано поле и Синаница.
Същинското ходене - 3 дни в Пирин, като база е Тевно.
Епилог - накрая за завършек на 19.10 жената ме води на църквата свети Иван Рилски (денят на светеца) и посетихме празника на град Сандански

За нетърпеливите линкове към траковете и всички снимки в пълноформатен размер. Повечето снимки имат описание в инфото.
тракове - zip архив със всички тракове. kml са плановете, а gpx реалните тракове. Имената са стилизирани и включват част от имената на характерните точки. Плановете са доста, защото имаше много ако-та и да съм подготвен за различни варианти. Основните съкратени имена са Pl(Попина лъка), Spp(Спано поле), Sinanica, Mozg(означил съм преливниците на Мозговица), Tev(Тевно), Djen(Дженгал), Polej(Полежан), Popez(Попово езеро), Kam(Каменица), Qlo(Яловарника), Zyb(Зъбът), Kukl(Куклите).
снимки от увертюрата - Спано поле и Синаница
снимки от същински Пирин и Епилога - До Тевно. Дженгал и Полежаните. Връщане през Каменица, Яловарника, Зъбът и Куклите. Църквата свети Иван Рилски и празника на град Сандански.

Чудех се с коя снимка да започна, като анотация на настоящото писане и май най-много ми хареса долната панорама от Дженгал. Голямо Валявишко езеро, Синаница, Башлийски и Бъндеришки чукар, Муратов, Типиците отпред, Вихрен и Кутело.  Но това е най-добре да се види с очи.  Много отдавна не ми се беше случвало такова прекрасно време (за гледане говоря, за ходене си беше студеничко и ветровито). 

Панорама от Дженгал на северозапад

Маршрутите в AllTrail


Увертюрата:
Та да започвам. Увертюрата към произведението бе поставена при ходенето ми до Влахина и Малешевска планина. Опитах да намеря място за спане нейде в Пирин, но ядец. Звънях да търся място откъм този край на Пирин поне месец по-рано преди потеглянето ми за Влахина, но не би. Исках някъде по-навътре в Пирина. На Спано твърдо ми казаха, че шанса е нула. На Синаница ми казаха да звънна последните дни и ако някой се откаже ще ме вземат. Денят дойде, но положението е същото. Промених си идеята в движение. Два самостоятелни дни в планината с преспиване в ниското. Речено сторено.

Ден първи: Попина лъка, Спано поле и обратно
Убедих, макар и трудно жената да се поразходи един ден с мен в Пирин. Целта за този ден - Спано поле от Попина лъка, като лека разходка. Потеглихме с колата от Сандански. По пътя настигнахме един турист. То си личи отдалеч само, като го погледнеш. Изобщо не махаше за стоп, а си трамбоваше чинно по пътя. Спрях колата и го качих. Казваше се Николай от София. Беше потеглил за Тевно с идея утре да качи Каменица на връщане.  Поразменихме някоя и друга идея. Казах му, че с това по-бързо пристигане горе, може да атакува Каменица и днес, а утре да включи и нещо друго. Времето беше прекрасно, Даже долу си беше жега. 
Турист номер 1

Леко и спокойно ходене, но май само за мене. Жената май почна да й се увижда. Като срещне някой и почва да пита задъхано има ли още много. Едни дечица й викат: "Нее, ей тук е. Съвсем близко.". Близко, но за тях? Заоблачи се. Но това по скоро беше добре, че намаля жегата. Нямаше и идея за превалявания.

Заоблачи се

И стигнахме до заслон Спано поле.
на заслона

Пратих другарката да да се изкъпе, да изиска качествена услуга от теляка и накрая да спре душа.

Пихме, някой кафе друг бира и надолу. Очевидно бе фраш и нямаше как да има места.
потегляме надолу

Имаше и гъби за бране, ама не и за ядене.
красива Червена мухоморка

Прибрахме се без екшъни, освежени от разходката. Тъй като жената и се увидя. Оставих я да ме чака малко под преливниците на Мозговица, като по нейно желание можеше да се придвижва леко надолу или пък да си седи. По собствена преценка. Оставих й раницата и хората веднага започанаха да коментират, че така като мен всеки може - раницата на жената и аз без багаж. То така, ама аз взех разстоянието до Попина лъка, където беше колата на бегом. Зе да не ме чака благоверната дълго и да не настине след "тежкия преход". Взех колата и се върнах, беше слязла малко надолу. И така днешният ден свърши.

Ден втори: Попина лъка, Спано поле, връх Синаница, хижа Синаница и надолу
Планът за днес беше по-амбициозен и не включваше жената. Тя не изгаряше и от особено желание да дойде де. Станах рано. В 6:30 бях с колата на преливниците на Мозговица. Оправих се и след малко потеглих. Излязох от горския пояс и се видя Пирин.

Целта за днес - Синаница леко се белее

И една панорама в другата посока. Каменица, Яловарника, Зъбът и Куклите в далечината. В ляво снагата на Мозговишки чукар.

Панорамата към Каменица
    

Преди да го огрее слънцето бях на заслон Спано поле.

Спано поле се събужда

Взех един чай и седнах да закуся. Хижарката, като ме видя, се учуди и ме пита къде съм спал. Това защото снощи ме беше видяла тук и разговаряхме. Не снощи, а по-скоро следобед и сега бях от първите ранобудници в столовата за чай. Викам в Сандански спах, на което тя чистосърдечно се зарадва. А иначе настанили окъснели туристи в общата спалня. Хапнах и нагоре, че път ме чака.

Малко след заслона един ранобуден говедар си търсеше теленцето. Разпитва ме за него, но не можах много да му помогна. Оглеждаше отдалеч добитъка и се тюхкаше. Отделило се от майка си, а още само бозаело и не можело да пасе. Дано го намери.

Вече в същинско Спано поле се засякохме с Мартин. Младеж от София понастоящем, иначе Болярин. И той на еднодневен преход до Синаница. Викам ти си младеж, не ме изчаквай, че не мога да ти държа темпото. Но се оказа, че старото не се дава и до края на прехода ходихме заедно.

Синанишка порта

Синанишко езеро и хижата

Най-накрая стъпих на Синаница. Колко много съм я гледал отдолу и все не мога да я включа в някое ходене. Зад Нас Кончето, Вихрен, Гергийца и Муратов. 

Мартин и аз на Синаница

И доста туристки имаше

Те са заели явно хижата и нямаше никаква възможност за преспиване там и евентуално пообикаляне из района.

Мраморното било в цялото му величие от Албутин до Вихрен

И тук пак мраморното било вече с включено Синанишко езеро и хижата. Пейзажът е страхотен, но техниката не става. Ма не ми се носи вече фотоапарат. Много ми харесва с възможно по лека раница да се разхождам. А това дето съм го видял и впечатленията, които съм придобил не могат да бъдат запечатани в изображение.

Синанишко езеро и хижата на слизане

На хижата вече за кратка почивка е време. Мислехме да хапнем нещо готвено, но блажени са верующите. Снощи тук е било пълно. Освен в хижата е имало и много хора на палатка. Хижаря каза, че всичко са опоскали и трябва да ядем каквото си носим. Е носим си по нещо. Явно пак на сухоежбина. Но важното е да ни е весело. Починахме и пак на път.

Синаница на изкачване към Синанишка порта

някой намерил време да пише оставка

По обратният път с Матрин подтичвахме. На Синанишка порта едни колеги го разпознаха. Миналата година пак го засекли из Пирин да бяга и го запомнили поради тази причина. Удържах му на темпото и нямах никакви проблеми. Очаквах да се обади нещо в колената надолу, но всичко беше добре.

По пътя нагоре бях забелязал доста боровинки. При преминаването през тях в обратна посока с Мартин спряхме и хапнахме доволно количество от тях. Набрах и малко за жената. Но малко. Ще цитирам един колега Иван. Жена му го карала да набере една кофа череши, а той и се ропнал: "Ти да не си луда ма, то това да не е дюли". Та ако бяха дюли и аз да напълня раницата, но с боровинки? Едвам покрих дъното на едната бутилка за вода.

По пътя подтичвайки раницата се е отворила и съм изсипал ветроопорното яке и тениската от СтаРа 100/24. Това някъде из Големо Спано поле. Викам на Марто връщам се. Якето може и да прежаля, но тениската не. След боровинките са със сигурност, а това не е толкова далеч. Боровинки ядохме на половината на склона от Синанишка порта надолу. Оказаха се съвсем близо. На трака се вижда къде съм се връщал. Сега вече затворих раницата по старателно. И пак беж надолу.

Бързо, бързо стигнахме до заслон Спано поле. Марто нагоре беше минал по жълтата маркировка. Май се бяхме засекли сутринта точно на мястото дете си изсипах багажа. Сега го убедих да дойде с мен през заслона. Ще му съкратя ходенето, защото моята кола е доста по-нагоре. Аз спрях на преливниците на Мозговица, а той на Попина лъка. Тук спряхме за кратка почивка и подкрепа. На Мартин му харесаха "гъбките". Зароди му се идея да се изнесе лятото за някоя седмица да поработи оттук. От ИТ индустрията е и може да си изнесе работното място, само интернет да има.


Ветропоказателят на Спано поле

И вече на Полина лъка. Бая народ имаше

Водопад Попина лъка

И разбира се за финал ритуално къпане във вирчето над водопада. Хем шоу за разхождащите се. Е август месец си е приятно къпането тук. Окъпах се с тениската. Таман и да се изпера. Миналия октомври бая студ брах в него, но си беше незабравимо.



Същинско ходене:
Ден нулев: Разходка до Рупите
То по скоро не е ходене, а разходка. Днешният ден е денят на св.Петка Бълрарска. Така, че със жената решихме да отскочим до Рупите за храмовият празник на църквата на леля Ванга. Беше вече след обяд, но все още имаше много хора. Беше останал и курбан, че хапнахме от него за здраве. Посетихме църквата. Запалихме свещички. Разходихме се из комплекса. Добре се поддържа. В парка на Ванга във водата се плацикат само костенурките. Има и огромни риби.

Храмът на Ванга Света Петка

Костенурките в минералната вода

Катя с Ванга

Имаше и доста голям базар. Разходихме се до топлите извори. Отомври месец е, но е топло и има доста хора да се плацикат и да се мажат с кал в "локвите".  

На връщане се качих на едно възвишение да огледам панорамите наоколо отвисоко. Мястото го има в трак Ripite.gpx. Близко е до главния път за Петрич. Ето какво се видя оттам:

Беласица - Конгур, Радомир и Тумба най-вдясно.

И Пирин на другата страна. Скоро ще се кача.

Ден първи: Попина лъка - Тевно
Ранният следобяд се качих на Попина Лъка. Потеглих по Душегубката за Беговица. И от там към Тевно по класическия маршрут през Беговишки превал и подсичане на Каменишка кукла по зелената марка.

Началото на душегубката

за час бях на Беговица

Времето започна да се ряазваля, но все още не вали. Надявам се да изпреваря дъжда, но не искам и да се преуморявам и така карам с нормално темпо нагоре.

Зад мен остана долината на Беговица

Стигнах Беговишки превал. Огледах се наооколо. Облаците бяха затиснали върховете на Пирин.

Зъбът от превала

Мозговишка порта от превала едвам се забелязва

Продължих. От склона на Каменишка кукла се открива чудесна гледка към долината на Мозговица. 

Небето се е свъсило над Мозговица

Малко по късно започна да препръсква. Преди последното изкачване към Тевно започна доста силно да вали. Бях покрил раницата и облякъл якето, но си ме понамокри надолу.

Заслонът
Стигнах по светло в дъжда. Започнах да се оправям в предверието. Иван чул шум и излезе да види какво става. Оказах се единствения гост на заслона за тази вечер. Хапнах нещо топло от кухнята. Почерпихме се. Поразговорихме се с Иван. Ако някой не знае, той твърди, че е най стария хижар (по стаж) в българските планини. Оказа се че сме набори и след казармата е дошъл на Тевно и до днес. Това са 35 години, така че сигурно е прав. Много недоволстваше от синоптиците. За днес прогнозата беше лоша и резултатът е видим. Гост съм само аз. Надвечер като се видя, че времето няма да е чак толкова лошо, телефонът започна да звъни и да резервират за утре. За тази вечер обаче съм само аз и ми предложи да спя в столовата на пейките. Тук работеше лъчова печка, която беше необходим товар за регулация на работата на генератора долу. Беше много топло. Изсуших си всичко. Обувките топли.

Вечерта продължи да вали. Понамаля, но си валеше. От време на време го обръщаше и на суграшица. Неприятно, а тоалетната далече. Нощес се чуха и гръмотевици, но като излизах до тоалетната видях, че бурята беше доста далече от нас, някъде из Родопите. 

Ден втори: Тевно, Дженгал, Полежаните, Попово езеро, Тевно
Станах рано сутринта. Иван не се беше размърдал. Не валеше, но имаше ниска облачност и духаше вятър. Поне не бяха отрицателни температурите и снощния дъжд и суграшица не бяха лед, а просто много мокро. Но това е неприятно за ходене време. Из Балкана съм ходил в такова време. Нищо, че не вали всъщност вятърът ти набива влагата от облака и целия се измокряш повече от дъжд. Така, че чакам да видим как ще се развие времето. Закусих, ако се отвори прозорец да съм готов да тръгна. Ако ли не, на раздумка и на разпивка с Иван. Беше казал, че наблизо има боровинки. Може и това да ми е заниманието за днес. Някоя снимка от утрото. Кралев двор и Каменица в облаци.

Кралев двор

Каменица

Към 8:30 се проясни. Слънцето проби облаците и обещаваше един хубав ден. Нямаше за кога повече да чакам. Казах довиждане на Иван и потеглих. Мястото ми за тази вечер тук беше запазено и по план трябваше да се върна. Оставих ракийката да не я мъкна. Багажа и храната ги взех. Бързо се качих на превала между Момин двор и Валявишки чукар. Беше ясно и много красиво. И малко снимки от там.

Малка Каменица, Каменица, Каменишка кукла, Куклите.

Тевно в цялата си красота

Голямо Валявишко езеро, Газей, Малък Полежан, Полежан

Нощес сипа суграшица

Дженгал - вече в подножието му

И аз на върха

За пръв път ми се случва такова ясно време на Дженгал. Останах да му се насладя на прекрасните панорами, които предлага. Ясно е, но духа доста, което е неприятно. Като си махна якето замръзвам. Сложих и ръкавици. Крачката ми спореше и мислех да стигна на хижа Безбог през едноименния връх и там да обядвам. 

Снимката, която сложих като анотация на пътеписа е именно от тук. Ще я поставя пак за да не налага да склолирате нагоре. Ще сложа и много други снимки. Това беше времето с най-хубава видимост от сегашното ми бродене из Пирин и затова ще му отделя подобаващо място. 

Голямо Валявишко езеро, Синаница, Башлийски и Бъндеришки чукар, Муратов, Типиците отпред, Вихрен и Кутело.

От Валявишки чукар до Вихрен. Типиците отпред

Валявишки чукар

Каменица и Момин двор

Ридът Джано, Ченгелчал, Демирачл, Хамбарташ

Полежанско езеро, Полежан, Без бог

Не съм въртял камерата еднопосочно, но ще се ориентирате. Още повече, че съм ги описал.Има още снимки. Ако ви представляват интерес има ги в албума. Имат описание в инфото.

Потеглих след добре прекараното време и насладата за душата. Посоката е натам:

Малък Полежан, Полежан

И тук първата издънка за деня. Имам навика да си вадя компаса и да гo слагам на земята за добра ориентация. Всичко добре, но съм го забравил и се усетих, чак когато почти слязох дo Валявишките езера. Компаса не е скъп и можех да го прежаля, но какво правя, ако падне ниска облачност и нищо не се вижда. Какво като имам карта. Тя и за тоалетна хартия не става щото е лъскава. Така, че оставих раницата и пак нагоре към Дженгал. Ще почна като Йордан Грозданов да си броя изкачванията на Дженгал, както той на Ботев. То това майтап, но май ми провали идеята за днес. Ще решавам в движение, но сигурно Безбог (върха и хижата) ще ми се наложи да ги пропусна. 

И по нататък гледките продължаваха. Следват снимки от склона при изкачването на Малък Полежан.

Сиврия и Попово езеро

Поглед назад към Дженгал и долу

Момин двор, Каменица наднича зад него, Каменишка кукла и Куклите

И вече на Малък Полежан.

на Малък Полежан

Газей, Вихрен, Кутело и Тодорка отдолу.

Полежан - натам потеглям

По пътя изобилства от гледки.

Разложка котловина и Рила

Горно Газейско езеро с Газей. Вихрен отзад.

Не знам защо, но не ми харесва наименованието дамата с кока. Природата изобщо си няма представа за дами и кокове. Продължавам, че времето напредва.

И вече на Полежан

Бивакът на Полежан

И триангулацията

И една прекрасна гледка от Полежан.

Попово езеро, Сиврия, Джано, Дженгал

Времето върви. Вече е 13:30. Искам да се върна по светло на Тевно. Решавам да пропусна Безбог. Като стигна до там и реша и да обядвам съвсем ще се отече времето. Потеглям към превала между Полежан и Безбог и от там към Попово езеро.

По пътя надолу някой много старателно е подредил тези камъни.

Вие си решете какво е
До тук не срещнах хора. Виждах в далечината хора на Безбог, но това беше всичко. наближавайки превала се пооживи. Имаше такива започнали кръгова обиколка от хижа Безбог през върха и спускане от другата страна. Надолу също се наблюдаваха доста туристи. В ниското беше подветрената страна. Печеше слънце и беше повече от приятно за разходка в планината.

Безбог от превала

На брега на Попово езеро
Няма жив човек. Как ме блазни да се изкъпя, но е доста хладно и вече е късен следобед. А и не ми е на акъла какво ще ми чуят ушите от природозащитниците. Така, че спокойно. Няма да се къпя.



Дженгал - от тук е някъде пътеката за качване от Попово езеро.

Боровинки - есенна свежест за душата

Кралев двор, Краледворска порта и Момин двор

Тевно се вижда под облаците от пората

Към 18:00 пристигнах на Тевно. Вече имаше доста хора. Бяха се настанили по масите. Оправих се и седнах и аз. Почерпих от моята ракия.Иван тази вечер не ръчи. Гледа сериозно на задълженията си и не иска да намесва алкохола в занаята.  Намерих и съмишленици за утре с моята идея. Боян и Мишо възнамеряваха да тръгнат към Каменица, като мен. Има обаче едно голямо НО. Мислеха да поспят добре. Аз имах намерение, ако е хубаво времето, да изпълня един по амбициозен план и не исках да съкращавам оперативно похода. А те са доста по-млади от мен и вероятно ще вървят по-бързо. Реших да си тръгна, а живот и здраве ако е писано ще ме настигнат. Друг приятен член на компанията беше Георгин. 
Тук се срещнахме и с Калоян (Кофе) Пейчев. Но всъщност се запознахме на другия ден на Беговица. Той си е легенда,  но аз съм лош физиономист. 
Така на раздумка и почерпка се изтъркаля вечерта и всеки си хвана нара. Навън беше ясно и доста по-студено от снощи. Предвещаваше хубаво небе. Но засега не беше толкова хубаво, колкото съм го виждал друг път тук. Нали съм си дъртак и простатата ме алармира, нямаше начин да не видя небето нощес.  

И опит за снимки на нощното небе. С очи гледката е по-добра. Снимките в албума са една идея по-добри. За мечтателите могат да видят  много падащи звезди. И много самолети разбира се.

Зенита над Тевно. Наяве се вижда млечния път.

Небето над Каменица. Не е падаща звезда, а самолет. И падащи звезди има много.

Полярната звезда с Мечките над седлото между Валявишки чукар и Момин двор

Орион

Ден трети: Тевно, Малка Каменица, Каменица, Яловарника, Зъбът, Куклите, Солището, Беговица, Попина лъка.
Надигнах се рано рано. Първи от гостите. Иван днес и той беше станал рано и вече миришеше приятно от кухнята. Сутрешен тоалет. Преоблякох се с дрехите за ходене. Подготвих коленете за очакващия ги ден. Обилна закуска комбинация от моята и Ивановата храна.
Имаше вече станали. От моята компания обаче само Боян. Мишо още не беше се надигнал. Палаткаджиите се оплакваха от студа. Местен турист ми разясняваше подходите към Дженгал - били седем пътеки.
Взехме си довиждане с Боян и малко преди 8:00 потеглих. Слънцето пробиваше над Кралев двор и обаграше Валявишки чукар.

Валявишки чукар

Каменица

Кралев двор като на кино на сенките върху Валявишки чукар от склона на Кралев двор.
сянката на Кралев двор

на Малка Каменица

И тук времето беше прекрасно и предлагаше чудесна видимост.

панорама от Малка Каменица
Тевно отпред. От снагата на Мозговишки чукар (Синаница наднича над него) през Муратов, Вихрен, Кутело, Тодорка и накрая Равният чал според мен.

Момин двор, Кралев двор, Дженгал. Отзад посредата Полежан. Вдясно по-ниско Безбог.

Каменица в по-близък план

Митрово езеро на фона на рида Ченгелчал Хамбарташ

С очи се вижда кулата на Ореляк, ама с калпава техника не.

Оглеждах се назад за Боян и Мишо, но не се виждаха. Потеглих към Каменица и има няма за час се озовах там. И тук Пирин предлагаше неповторими гледки.

аз на Каменица

Вихрен и Кутело посредата. Белемето на преден план с Тевно езеро. Рила в далечината.

Вихрен и Кутело посредата. Белемето на преден план с Тевно езеро. Рила в далечината.

Натам е пътя за днес - Яловарника, Зъбът, Куклите.

Потеглих от Каменица към Яловарника. Това щеше да бъде най-тежкото според мен за днес. Никой не се виждаше да ме последва. Имаше хора към Кралев двор и Малка Каменица, но не продължаваха насам. Започнаха да се спускат облаци и вятърът се засили.

Южен Пирин и Славянка. Хамбарташ вляво. Ореляк се виждаше в облаците.

Маленкото езеро

И тук е видно, че съм разредил снимките. Явно напрежението се е покачило и съм мислил за друго, а не за снимки. Ясно ми е накъде трябваше да ходя. Видимостта беше добра. Минавал съм, но не уцелвах най-подходящият маршрут кьм кулоара за изкачване на Яловарника. Леко и внимателно се добрах в началото му. Мястото е много усойно и не вижда грам слънце. Беше заледено. Започнах да откатервам скалите по края на улея. Спокойно изкачих улея без проблеми. От тук насетне оставаше само подскачане по камъните. Бяха огрети от слънцето и нямаше лед. Така стигнах Яловарника. 

на Яловарника

Панорама към Вихрен и Кутело

Каменица

Зъбът вече в облаци

на втората кота на Яловарника

Започнах спускане към превала. 

тази канара става за подслон

следващата цел - Зъбът

и вече на него

Много започна да духа и не се задържах много. Потеглих надолу към следващия превал. И поглед назад от превала.

Каменица, Зъбът, Яловарника от превала.

Решх да почина малко. Слязох надолу да не ме духа силно вятърът. Подкрепих се с наличностите в раницата. На слънце и без вятър беше добре. Лошото е, че и слънцето се скриваше и вятърът не утихваше. По време на почивката си мислех да съкратя плана и да потегля надолу по жълтата марка към Беговишко езеро. 

Починах си достатъчно и потеглих. Изкачих се на превала и хвърлих едно око надолу към северната страна. Беше много усойно и видимо заледено. Въпреки напредващия ден там Слънцето не беше свършило никаква работа. Така, че реших по-добре към Куклите. По-безопасно е, а и като време би отнело пак толкова, защото от тук надолу ще вървя изключително бавно по леда. Напред и нагоре към Куклите.

Беговишко езеро - малко преи Куклите

Куклите

Беговишко езеро. Отзад посредата Мозговишка порта.

Беговишко езеро. Отзад посредата Мозговишка порта.

Солището. Скоро ще бъде превзето от клека.

От колците на Солището - Каменишка кукла, Каменица, Зъбът, Куклите.

Беговица се вижда, но не и на снимката. Синаница и Гергийца посредата затиснати от облаците.

Пазителят на Беговица

Беговица и Кольо изпраща гостите си.

Тук се засякохме с групата на Калоян Пейчев. Явно са тръгнали от Тевно по късата пътека. Имах една съгражданка при тях. Запознахме се с Кофе официално. Той си е легенда за планинското бягане, а не като мен прост турист. Но всеки според възможностите си и виждането за разходките в планината. Поразговорихме се за тазгодишната СтаРа 100/24. Сподели, че възнамерява да атакува рекорда на Николай на Мазалат-Ехо идните дни. Пожелах му успех. Тъй като пиша по-късно опитът му беше успешен - 8:55'03"
Вървяха бавничко така че ги изоставих и по сериозно темпо тръгнах надолу. Тук вече имаше хора. По бързата процедура стигнах Попина лъка.

Край. От тук тръгнах онзи ден.

Бях доста изморен. Беше си и студено и пропуснах традиционното къпане във водопада на Попина лъка. Жената не беше дошла да ме посрещне. Хванах стоп и слязох в Сандански.

Епилог:
Днешният ден е денят на свети Иван Рилски. В планината над Сандански има храм, чийто патрон е отеца. Жената беше решила да ме заведе до там, ако не съм много уморен. Те нашите критерии за умора силно се разминават, така че потеглихме към храма в ранния следобяд. Времето беше разкошно.

началото на пътеката към църквата

Водачът на групата

Църквата. Имаше хора.

Олтарът. запалихме си свещички.

Камбаната с Пирин - добре се открояват Синаница и Башлийкси чукар.

Гутеви скали по картата.

Катя катерач

за това се катерихме



Тръгваме си от това спокойно място

Есента в Пирин

И с риск да досадя последни снимки от празника на град Сандански.
По случай празника бяха направили изложба от цветни фотографии на Стефан Пасе поръчани от Албер Кан. Фотографиите са от района на Мелнишко в периода 1913-1918г. На мен ми направи впечатление тази. Беше зад стъкло и преснимането не е много сполучливо, но се прекланям пред тези хора.

Войската, която е печелила битки в Балканските войни! ПОКЛОН!

Кмета редом с войската, духовият оркестър и мажожетния състав. Поднесоха се много цветя и венци пред паметника на генерал Тодоров.

речта на кмета

Долу водещите церемонията младежи. Прекрасно изглеждат в носиите. Те са си красиви и без това. И една много колоритна девойка.



И накрая малко снимки от парка и езерото в него. Най-напред лебедите в езерото:



И есента в обагрила с цветовете си парка.



И накрая, който го мързи да се разхожда из Пирин може да го направи тук. Пребоядисали са макета и е много красив. И тук е много по-лесно да се разхождаш из планината. Даже е почти реално, а не виртуално.


Беше ми приятно да споделя това преживяване с вас. Отковахме още един гвоздей от ковчега.

Ваш Димитър Симеонов
Русе 2020г.

До нови среши!