Есенен Пирин

Есенен Пирин 2018г.

Здравейте на всички!

За нетърпеливите линк към траковете:

Ден 1: Попина лъка, Беговица, Каменица, Тевно

Ден 2: Тевно, Дженгал, Тевно, Беговица

След доста почивка реших да опиша още едно свое приключение в планината. Есента на 2018г.

След лятното Ком-Емине 2018 и заслуженият отдих след него, не само заслужен, а и наложителен, както сигурно са се уверили прочелите пътешествието, със съпругата Екатерина отидохме на въстановителна почивка в Сандански.

Е преди това за разтуха и успокоение на страстите откъм женската част имаше и нещо друго, но то не е предмет на сегашното описание.

Та озовахме се в Сандански. На мен градчето си ми харесва. Тук наистина си почивам. Интересното е, че снимки много много нямам. Просто много пъти съм идвал и вече не снимам, а само трупам впечатления. Иначе дестинацията не е лоша за почивка и туристически обиколки. Но все пак нека представя малко стари снимки:

А тези сигурно ги познахте от стари мои публикации: Поддръжкта и вече студентът към днешна дата.

Уникална двойна дъга в Сандански. 2005г.

Интересни места за посещение има много:

Мелник с Кордопуловата къща.

Рупите с храма на баба Ванга.

Самуиловата крепост. Тук взехме на малкия господин първата книжка 100 обекта.

Илинденци с мраморните скулптури.

Роженският манастир.

Мераклиите могат да прескочат и на плаж в Гърция.

Може да се отскочи и до храма, където е живята Преподобна Стойна в село Златолист. Много интересно е, че село Златолист и Мелник са споменати в романа на Карл Май "Из дебрите на Балкана" част от поредицата "Под сянката на падишаха". Това сигурно го знае и Премиера.

Тъй като за голяма част от българите Сандански е крайна дестинация, то пътьом може да се мине и през Рилския манастир. А да не говорим, че пътят минава през живописното Кресненско дефиле, което е не по-малко красиво от Искърското такова.

След заслужената почивка за мен таз годишният Сандански се превърна в тренировъчен лагер. Всички болежки или бяха отшумели или силно намалели. Доста се понатоварих. Накрая покрих на ниво много добър теста на Купър за моята възрастова група.

Но моето сърце и душа беше някъде там:

Пирин

Всеки ден гледах нагоре. Вече беше напреднала есен и планината е непредвидима. В Сандански е топло, но горе времето постоянно се променяше. Планината беше от ясна до силно забулена в рамките на деня. Набелязал си бях събота и неделя да се поразходя нагоре. Първоначалната добра прогноза се промени в последния момент и макар и рядко, но синоптиците този път познаха. Времето се влоши, но юнак Петко се не плаши. Това ме отказа от идеята ми да убеждавам жената да се качи с мен и решението беше правилно. Това си има и предимствата. Така разходката ще е по-дълга и обзорна.

Планът, който ми се въртеше в главата беше: Попина лъка, х.Беговица, връх Каменица, з.Тевно езеро с преспиване. На другия ден връх Дженгал, Тевно и обратно надолу. Пък дано планината е благосклонна към мен.

Денят 20.10.2018г дойде и аз потеглих. Планът беше лек и преди обяд или по-скоро към обяд жената, пак в ролята на поддръжка, а не на туристка, ме качи на Попина лъка. Все още беше топло. Не валеше. Засега.

Есента беше обагрила красиво пътеката.

Зараждаха се първите облаци.

Бързо и леко стигнах хижа Беговица.

Отпред имаше картоиграчи. Весело им беше. Поздравих ги. Влязох да се подкрепя за обяд с една пилешка чорба. След кратката почивка потеглих. И тук вече ме заръмя първият дъжд. На чешмата зад хижата се засякох с първите колеги по пътеката нагоре. Имаше леки автомобили. Направо ми е жал за тях (автомобилите).

Даков мост.

Пресякох реката по Даков мост. Ръми, но аз все още съм в гориста месност. Почвата е стабилна, а не кална и хлъзгава. Гората ме пази. Не лошо време за есенната планина.

Излизайки от гората започна да се усеща вятърът. А вижте какво се вижда отгоре. Поусили се дъждът, но е слаб. Историята помни и порои, а това какво е? Нещо като детска игра на природата. И така леко полеко стигнах Беговишки превал. 

Тук спрях за кратка почивка и подкрепа. По пътя ме застигаха и тук окончателно се събрахме с групата, с която се разминахме на Беговица. Поразговорихме се. Оказа се, че с колегата на преден план сме се разминавали това лято по Ком-Емине. Само, че аз пеш, а той с колелото. Те са сериозни туристи. Опитали са Пирин Ултра и сега пак минават част от него. Сутринта са тръгнали от х.Вихрен, Беговица, тук, Тевно, Мозговишка порта, Типиците и х.Вихрен. Добра обиколка. Не като мен яваш, яваш. Казано на чист Български език.

Това небе над Яловарника не предвещава ницо добро. 

Тръгнах на изток към превала Яловарника-Каменица. 

Беговишко езеро.

От тук започна суграшица. Вятърът се поусили. И така до сами Каменица валя суграшица. От време на време преминаваше в сняг.  Наближавайки превала на изток между небето и земата просветна. Изглежда интересно. Поглед назад така да се каже.

поглед назад преди превала Яловарника-Каменица

И на самата Каменица вече валеше само сняг. Сигурно поомекна и затова.

Моя милост на Каменица.

Програмата за днес е пресполовена. Стъпих на Каменица. Видно по пейзажа зад мен гледки няма. Облаците паднаха ниско. Вали сняг. Аз съм поразсъблечен, щото си е натоварващо изкачването и отделяш доста топлина. След кратка почивка за снимки потеглих към Тевно.

Към миналогодишния снежник в ляво долу  на снимката се забелязва и днешен сняг.

Ето тук снегът се забелязва по-добре.

Вече започвам да се движа по-внимателно. Стана по-хлъзгаво след суграшицата и снега. Не вярвам, ако стане нещо планинската застраховка да ми е от полза. Обхват тук няма никакъв, а и видимост към Тевно в момента липсва. След още малко време и ето ме на Малка Каменица.

Малка Каменица

Май съм се поблякъл. Задуха пак и затова. И продължавам в облаците. Май мога да скоча, като в детските приказки в памука от облаци. Пръска сняг, но е приятно.

в облаците

И гледка на югоизток от Малка Каменица след кратко просветване.

Митрово езеро, Кадиев рид, Демирчал.

Това е награда за мен. Да видя Митрово (адашкото) езеро.

При малко разкъсване на облачността се забеляза Тевно езеро.

Тевно езеро.

Вече ме виждат. Има надежда при всяка ситуация. Подсичайки Кралев двор хващам маркираната пътека на Е4 към заслона. Ето го пак.

Тевно езеро и Мозговишка порта под облаците

Вече пристигнах на самия заслон.

заслон Тевно езеро

И нещо красиво за финал на днешното ходене.

Красив залез над Каменица като награда.

И баш наградата накрая. Сладки приказки на маса с нови познати. Без малко да се засечем и с Тошко от Ком-Емине без уговорка. Иван хижаря очакваше още една група, но впредвид лошата прогноза за времемто са се отказали. После разбрах, че съм се разминал с Тошко.

Време за сън. Трябва да се съберат сили за другия ден.

Добре поспах. Събудих се рано. Добро време за малка сутрешна обзорна разходка. Студено е било нощес и всичко наоколо е обледенено. То това се случва тук и лятото, а какво остава в късна есен. Може би това внася известно колебание в планувания за днес Дженгал, но денят е пред мен. Слънцето още не се е показало над хоризонта. Малко снимки от средата на рида между Момин двор и Валявишки чукар:

Голямо валявишко езеро

Валявишки чукар

Тевно езеро със заслона

Каменица

И да посрещнем слънцето за днес:

Изгревът над Кралев двор

И да приключим сутрешната разходка. Време за подкрепа на силите. Поръчахме си снощи пържени филийки за закуска. Всички вече са на линия и ранобудни и малко поолежали се. Започва се последно обмисляне на дневния план. Иван от Безбожката група не можа да си намери другарче да минат заедно наобратно през Дженгал. Според мен, а такива бяха и препоръките на Иван от Тевно, решението му беше правилно. Аз тръгнах без багаж и беше доста тежко, а те със 60 литрови раници доста некомфортно щяха да се чувстват на тези обледенени камъни.

Към 9:00 си взехме довиждане с колегите и потеглих. Раницата оставих в заслона. Вода не взех. Беше студено, а и не очаквах дълъг преход.

Заслонът погален вече от слабите слънчеви лъчи

Ето там трябва да стигна:

По пътеката имаше сняг от снощния снеговалеж. По снега беше добре, не се хлъзга, лошото беше по обледените камъни. Отначало вървях бързо, но след някое и друго подхлъзване забавих скоростта на придвижване. Използвах внимателно щеките, а където преценях катерех и с ръце.

пътеката

Пирин днес досега беше благосконен. Не валеше, нямаше вятър. Хладно, но приятно за ходене. Облаците бяха поносимо малко и се откриваха и гледки.

Валявишки циркус с част от езерата под облаците

Кралеви езера

И на Дженгал

Облачността се засили. Чувах колегите като слизат към Попово езеро, но не можах да ги видя нито вендъж през облаците. В тяхната посока нямаше никава видимост. След кратка почивка тръгнах към Тевно. Дори наобратно, въпреки наближаващото пладне, камъните си бяха ледени. Есенното слънце изобщо не беше успяло да ги разтопи. Може би затова има вина и гъстата облачност.

Тевно под облаците

При връщането ми езерото почти беше скрито от облаците, а го ставих в много ясно време. Мислех да обядвам, но времето започваше да се влошава и реших да потегля по-бързо. Докато ме нямаше бяха пристигнали малка група туристи от Безбог с идея да не се връщат по същия маршрут. Какво решиха не знам. Тръгнах преди тях. Те пийваха чай и хапваха топла супа. Иван ми даде пакет за Кольо от Беговица. Взех го. Трябва да помагаме с каквото можем. И потеглих.

електричерския генратор под заслона

Иван го беше разкулачил за ремонт. Е на това му разбирам и можеше да помогна, но трябваше да тръгвам, че път ме чака. Минах по зелената маркировака към Беговишки превал. Тук не беше обледенено въпреки, че ме валя пак суграшица.

Мозговишка порта от Беговишки превал

Дъждовник

Този красавец едва не го настъпих. Изпънал се на пътеката. Умрял от студ. Като го бутнеш изобщо не шава. И как да шава, то животинчето чака дъжд, а го пере сурашица. Преместих го от пътеката, но надали имаше смисъл, защото никого не срещах.

чешмата зад Беговица

Оставих пратката на Кольо и потеглих. Пак имаше хора с леки автомобили тук и то не високо проходими.

Малко отдолу да мога да хвана и бунгалата

Дъждът се усили, но наближаваше края, така че го възприемах весело впедвид на това какво ми се въртеше в главата за финал на начинанието.

Златна есен

В дъжда и от опадалите листа пътеката стана хлъзгава, но вече наклона не е голям и е леко ходенето. А това е върхът на българската инженерно-строителна мисъл.

Каравана на Попина лъка.

Пристигнах на Попинолъшки водопад и ми се наложи да почакам пристигането на жената. Снимка за спомен с нея и отделно само на водопада. Около водопада беше пълно със дъждовници, но тук бяха по-подвижни. Разбираемо е. По-толло е от горе, но ни си мислете, че е жега. 

вирчето над водопада

И финалът на разходката. Хора със слаби нерви да не гледат.  Тук лятото като се къпя е доста хладно, а сега температурата на водата беше 7-8 градуса по мое осмотрение. Все пак сега притокът не реката беше от суграшицата и ледения дъжд на високото. Ето го и финалът:

И щастливият край на една хубава Есенна разходка в Пирин:

пречистен и изкъпан

Благодаря за отделеното време на всички!