Есенен Пирин 2019

Есенен Пирин 2019г.

Здравейте на всички!

Дойде есента. Време е да броим пилците. Да броиш пилците, ако се наредиш на правилната опашка може и да ти плащат. Имаше по едно време доста информация за спечелени проекти по горния въпрос и все от НАШИ хора. Пък и добре платено беше. Ма не е за всеки. За накои пилци за нас камънаците. Ма са си наши и си ги харесваме.
Нещо не ми иде отръки белетристиката, но се опитвам. Току виж съм стигнал Алеко, Хайтов или Емилиян Станев (обожавам ловните му разкази. Четях ги на малкия вместо приказки. Е той не заобича книгата въпреки моето желание. Май така ще стане и с планината. Докато го вземах с мен идваше, но порасна и вече и не помисля. А пък да тръгнат с приятели, нещо вече не мога да си го представя). 

След леки разходки зимата в Балкана, Рила и Пирин. Наистина леки (до там си определям възможностите към настоящият момент), на някои от тях дори ме придружи жената, настана наложителен сух период. Задачите и проблемите се струпваха, като дъжд от ясно небе. Ще кажеш, че небето се отвори и започна да сипе гръм и мълнии върху мен. Стига съм се оплаквал, че не това е целта на занятието.
Та есента започна. Планирахме почивка в Сандански, с която аз разбира се си планирах собствена разходка в планината. И това тръгна проблемно, та почнах да се замислям, НО мислите ми се въртят само там нейде горе. Бързи рокади и нагласяния та да може всичко да се случи. Поднових си застраховката, че изтече пролетта. Основна причина за това беше планът за ден 3, че имах непознати участъци. И със застраховката срещнах дребни проблеми. Доста се замислях дали да си правя впредвид факта, че ходя основно сам и освен на себе си, неволята и Господ надали ще мога да разчитам на някой друг. Неволята си я знам и помага. Когато говориш на Господ и се надяваш да те чуе е добре, но започне ли Той да ти говори - лошо. Започва да прилича на диагноза, ма ти вече не можеш да го оцениш. А най-важно е човек да е щастлив. Но е добре щастието да е осъзнато.
И така дойде денят "Х" и събитията, леко побутнати от мен, потеглиха в желаната посока.

2019-10-Есенен Пирин - всички снимки в пълноформатен размер. Доста имат коментар в инфото.
По мраморното било - трак ден 1
През Спано поле - трак ден 2

Попина лъка, Зъбът, Яловарника, Каменица, Тевно - трак ден 3

Тевно, Чаирски езера, Попина лъка - трак ден 4

Част 1: По Мраморното било
Е тази идея я изплагиатствах от колегата NorthBridge от планинарски форум. За неговото приключение може да четете тук: Мраморната корона: От Разложки суходол до Вихрен по билото.
Та така започнах с първото прегрешение. Вярвам ще ми прсти. Та озовах се в Банско в събота 12.10.2019г. Жената шофира, че бях твърде уморен.
Неделя сутрин ме откара до х.Яворов с колата. Нагоре шофорах аз, че я е страх, ма надолу няма как. Нямах време да отида пеш до горе, защото вторник сутрин трябваше да стигна в Сандански, а впредвид възможностите ми това беше реален план. Ако Господ е с мен разбира се, а той се оказа така добър да ме съпровожда. Времето беше прекрасно. Слънчево с приятни температури и почти безветрено.

Лоша снимка, но съм натам.

С тета Цеца.

Тета Цеца ни придружи до горе, защото не дава жената да се движи сама с колата в планината. Това пък дава на жената допълнителна увереност кураж.

Със жената. Познавате я от предишни постове.

На хижата имеше хора, но не мога да каже, че е препълнена. Каквото щеше да ми се случи след известно време. Столовата миришеше приятно на пържени филии. Хората хапваха вкусно и се подготвяха всеки за своето си приключение. Това което бях намислил и скъсяващият се ден, нe ми оставяха време за раздумки. Разбрах, че има хора към Котешкия чал. Хора с моята идея нямаше доколкото разбрах. Така, че тръгнах набързо с моето си темпо нагоре. Катя и Тета останаха да пият по един планински чай и да починат малко.

Слънцето огрява Окаденски рид на запад.

На север Разлог тъне в мъгла и над нея Рила.

Аз съм в сянката на Събиците от изток.

 И така лека полека се озовах на Суходолско езеро. 

И 20-на минути след това първата ми среща със слънцето. Ще кажеш е кацнало на Разложки суходол. Трябва да се срещнем там. Нали и аз за там съм се запътил, но надали ще ме изчака.

И вече съм на билото.

Итипица. Отзад Албутин.

Продължавам напред. И вървейки си по пътеката съзирам този красавец:

Слънцето е срещу мен и не е подходящо за снимка, но нямам избор. Докато ме усети и побягна през рида. Къде успя да стъпи не знам, аз нямаше къде за да го последвам. Пък и да има надали ще успея.
И вече съм на Разложки суходол.

Средоноса от Разложки суходол

На юг от Разложки суходол. Синаница.

Продължавам напред. Дотук се разминахме само с един турист. По точно той ме изпревари малко след Итипица, но тръгна по подсичащата пътека. Появи се от посока Загаза. Крачаше доста бодро, а беше по-възрастен от мен, но пък беше с много лека раничка. Продължавам солово към Баюви дупки. И вече на него:

Котешкия чал

Влахински циркус

Мраморното било от Баюви дупки. Красиво изглежда. Заслон Кончето (вижда се на оригиналната снимка - линкът в началото), Бански суходол, Кончето, Кутело, Вихрен.

Мраморното било

Продължавам смело напред. Все още няма никой. И ето го заслонът:

Малко снимки и отвътре.

И гледката от прозорчето. Как да не му се ще на човек да остане.

Котешкия чал от прозорчето на заслона

Продължавам напред, че времето не чака. Малко преди Бански суходол срещнах пак туристи. Млади момчета. Едното голо до кръста. Крачеха смело срещу мен. Снимка около мястото на срещата.

Котешкия чал, Банско и снагата на Бански суходол вдясно.

И пристигам на Бански суходол. Нека си направя едно селфи.

Това беше изминатото дотук:

А това е напред:

Кончето, Кутелите, Вихрен

Вече тръгвам по Кончето. Тук вече срещам туристи, които не ме отвяват, като куцо пиле домат. Виждат се хора и по подсичащата на Кутело. Виждат се по Кутелите. Не са многобройни, като на снимкие на колегата от който плагиатствах идеята, но вече може да се каже, че има хора. Намери се и кой да увековечи моето пребиваване тук.

Аз на Кончето.

Момчето, което ме снима.

И приятелката му.

Тя го изчакваше на подсичащата тъй като вървенето да края на Кончето и се струваше твърде екстремно за нея, особено след като е надзърнала от другата страна на билото, когато въжето на подсичащата стига до него. Това не разколеба младежа да стигне до края, а и момичето му влезе в положението и се съгласи да го изчака тук.

Кутело и Вихрен отзад

И вече на Кутело

От тук започнах да срещам по масово количество хора. Идваха към мен. Имаше на Кутело 2. Голямо количество се виждаха долу на премката идващи от и отиващи към Казаните. Имаше и туристи по северния ръб на Вихрен. Изобщо пейзажа оживя откъм хора.

На Кутело 2. Поглед към Тодорка.

И разбира се към Вихрен.

Часът преваляше 13:00. Време беше да потеглям надолу към премката. Доста рано усетих леки схващания в бедрата и намалих темпото, но времето не чака. А природата беше благосклонна. Слязох бързичко на премката. Народ много. Физическото ми състояние беше добро. Така, че решението бе взето: "Нагоре към Вихрен". Тук народа понамаля, но не беше никак малко. Голяма част бяха чуждоезични. Нямаше големи групи. По-скоро двойки и само една по-голяма стегната група. Тя беше смесена. Имаше и нашенци в нея. Нагоре по северния склон си е тежичко, особено ако ти тежи раницата на гърба. А моята вече ми дотежа. Поне е добре, че е сухо и не се хлъзга. И е за предпочитане да качваш отколкото да пускаш.
И така 14:30 се добрах на Вихрен. Е тук вече си имаше доволно количество хора.

Вихрен

Да си почешем егото с една снимка:

И аз на Вихрен

И малко обзорни гледки от върха. Нали затова сме тръгнали, а не само да се потим. Нека поцъкаме малко с език на сътвореното от Майката Природа.

Извървяното Мраморно било погледнато от Вихрен

На Изток - Тодорка, Стражите, Газей

Влахински езера, между тях Гредаро, отзад Гергийца и Синаница, ляво Муратов

Почти като горната, но небето е по-красиво

Улеите на Тодорка с лек есенен привкус на места

И така финалът на днешния ден наближава. Доста хора изпреварих надолу към хижа Вихрен. А и в това ми беше надеждата, някой да ме смъкне до Банско, за да не разкарвам жената до горе. Изобщо не ми минаваше идеята да вървя надолу пеш. Нещо май много ще ми дойде след днешната разходка. Зимата слизах надолу, но по снега вървенето е по-приятно, пък и преходът не беше толкова голям. Комай и зимата най-приятно е със ски на краката да слизаш на собствен ход.

Двама младежи идващи от Синаница ме взеха надолу. Момчето се оказа съгражданин, но вече живее в София. Взеха и още един пешак Варненец, като мен надолу.

В 17:00 бях на Банско. Покрай мен профуча всъдеход на ПСС. Много бързо се движеше и снимката е лоша, но нямам друга.

ПСС

И малко лирично отклонение. Това ми напомни за едновремешното Банско, което днешните младежи никога не са виждали. Можете ли да си представите, че в Банско имаше само един хотел. Нагоре се ходеше предимно пеш. Но даже и да решиш да отидеш с кола има къде да я спреш и то без да плащаш. Нямаше кабина, то и лифтове много много нямаше. Нямаше изкуствен сняг (той води до глобално затопляне). Сега средата на октомври голи до кръста на билото? Естествения сняг падаше рано, а сега за коледа няма достатъчно за пистите. То тогава и писти нямаше толкова. Работеше лифта на Църна могила.  Ех спомени, спомени!

Малко почивка, че за за утре "нов ден, нов късмет"

Част 2: През Спано поле
Добро утро!
Времето пак обещава да е пролетно-лятно. Очакваният преход е лек. Затова реших да си поотспя и да ходя леко. С по-голяма възможност за почивки и съзерцание на природата наоколо.
И така в 8:00 съм на паркинга на хижа Вихрен. За разлика от вчера, когато колите бяха доста надолу по-пътя (Е не чак до паркинга под Бъндерица. Виждал съм и до там последните години.), днес имаше само две коли на паркинга. Пусто! Все си мислех, че хубавото време ще докара някой и друг заблуден, като мен, но не би. Уйкендния туризъм все повече настъпва. Потеглих нагоре в самота. Така според мен най-добре усещаш Природата, Планината и в часност Себе си.

Мраморният масив на Вихрен огрян от изгрева!

Мислех да пропусна Окото. Викам си: Защо пък? Цял ден е пред мен, нищо не пречи пак да отскоча до там. Речено сторено.

Окото

Не се заседях, а просто преминах. То беше още началото, така че не ме свърташе още да се премотавам, а и си беше хладно. Аз се движех в сянката.

Долината на Бъндерица. Неогрята от Слънцето.

Муратов

Стигнах до езерото. Тишина и спокойствие. И тук направих първата голяма почивка. Разходих се около езерото. Полегнах си на слънце. Напълних си вода от реката над езерото. Снимка направих вече потегляйки нагоре за да мога да го обхвана цялото.

Муратово езеро

Към склоновете на Тодорка

Леко се вижда Вихрен

И багрите на Есента нависоко

Аз на Муратов

Да имам за днес едно селфи, че все забравям да се снимам. Едно време със Зенита не си позволявах такива снимки, щото не знам каква маймуна ще излезе, а и не носех резервна лента, а само заредената във фотоапарата. Не съм избрал правилната посока, но знамето иначе нямаше да се вижда. Нагоре се качих без раница. Оставих я долу. Не видях нито една ходеща животинка и се нядявах да няма гладни такива наблизо да я преобърнат наопаки. Малко обзорни снимки от тук.

Север - Мраморното било. Вчера бях там.

Изток - Тодорка, Рибно Бъндеришко езеро, Василашки чукар. В далечината Газей и Полежаните.

Юг - Спанополски чукар

Запад - Гергийца, Муратова чука и Гергийско езеро.

Долната почти повтаря втората, но повече ми харесва ъгъла на снимката и панорамата. Това ще ми е гледката за обяд, като сляза до раницата малко над Бъндеришка порта. Рибно бъндеришко езеро. Дясно Бъндеришки чукар. Това дето едвам се показва отляво над чукара дали пък не е Каменица? И от там мисля да мина по нататък.

Рибно бъндеришко езеро в центъра.

Време за поредната почивка и за обяд. И една снимка в стил Мая. Пейзажа чудесен. За натюр чепиците на Чарли Чаплин.

Потеглих надолу през Спано поле след кратката почивка.

Голямо Спанополско езеро - най-горното

Спанополско езеро - по-долу

Мисля, че голямото е най-горното езеро. Поправете ме ако греша. Край долното намерих табелата (паднала на земята). Закрепих я на един маркировъчен кол, но според мен не й е там мястото. Ма не ми се връщаше до  горе, пък не съм твърде вещ в познанията си за да правя такива неща. Ето я и табелата:

Между двете езера се натъкнах на десерта. Въпреки средата на октомври, намерих боровинки. Бяха сочни и с радост загубих част от времето си да похапна доволно. Не бяха малко. Чак ми е чудно как са оцеляли от туристите и животните до това време. А днес както писах в началото планината беше само моя. Няма жив човек. Няма и животни (питомни). Дивите се изразяваха само в птици. Единственото, загрозяващо пейзажа, бяха непрекъснато преминаващите самолети, които даже успяваха да нарушат и малкото естествени звуци на планината.

Десерта

В далечината заслон Спано поле

И тук единствената среща за днес със човек и питомни животни.

Един  пастир си търсеше две крави и ме пита дали съм ги срещал. Стадото крави бяха далеч от мен по поречието на Спанополска река. Той каза, че са неговите, но не му излизат две. Ходил по посока на заслона да ги търси. Информира ме да не очаквам хора на заслона. Слезли са надолу. Аз реших да се отбия, да пийна вода, да си почина.

Заслонът

"Изкъпах се. Съгласно указанията 1 час. Изисках качествена услуга от теляка. Проверих другарката дали е спряла душа. Изобщо образцов социалистически турист." - всичко се чете в оригиналите.
Майтап да става. Измих се на чешмата и си починах на пейките на слънце. Подкрепих се и потеглих надолу.

Годината на мухоморките

Толкова мухоморки досега не бях виждал. На места имаше цели туфи. И едни красиви такива. Само да ги набере Червената Шапцица.

Инфо за Башлийца

Стана ми интересно информацията за водносиловата каскада Пирин. Изградена за 7 години от 1964 година. Може да се прочете в оригиналната снимка . При кои години, с какви технологии и са успели за 7 години, а сега ... смях...
И българската инженерно-строитела мисъл в Попина лъка:

Каравана с надстройка. А дали може да се тегли?

И стигнах до крайната дестинация за днес:

хижа Яне Сандански

Ма не било писано. И тук бомба паднала. Няма никой. Въртя по телефоните. Накрая попаднах на хижаря. Заяви ми открито, че е далеч и днес няма да дойде. И навсякъде горе е пусто. Трябва оперативно планът да се променя. Мислех да се изкъпя във водопада, но няма време. Ще трябва да се слезе до Сандански за да се нощува нейде.
А който слуша и папка и редовно си яде кашичката за него има ето това:

Нямало въртолети а?

Горе като не видях диви животни, то поне в зоокъта на Сандански имаше красиви екземпляри.

Намерих в нета квартира в Сандански. Къща за гости "Ингови". Много приятна хазайка. Чисто и приветливо място нависоко над стадиона. И въздухът тук е чист, не като в Русе и София.

Част 3: Попина лъка, Беговица, Зъбът, Яловарника, Каменица, Тевно
Добро утро!
Какво добро утро, то докато се накумя и май станало Добър ден.
Отдавна му бях хвърлил око на това преминаване. Дойде му реда. В Планинари преди да пиша видях, че колега малко след мен е минал по подобен маршрут, като е включил и Куклите. Аз ги включих, но само като гледка от превала. Въртеше ми се в главата да се кача до там, но май много късно тръгнах. Ще реша на превала.
Mалко след 10 потеглих по Душегубката.

Нагоре по нея разминах малка група окъснели туристи, като мен.
В 11:10 стигнах хижа Беговица.

Подкрепих се набързо с една пилешка супа и потеглих нагоре.

И пак мухоморки!

И не само

Бързо излязох от горския пояс.

цел номер 1 - Зъбът

Времето беше чудесно. И предоставяше страхотни гледки. Зъбът на заден план. Под големия облак трябва да е Каменица.
Малко преди 13 часа стигнах разклона за х.Пирин.

От тук нагоре започва стръмното. Доста клек е пораснал, но се върви.

Беговишко езеро

 И вече на превала в 14:00.

превала Зъбът Куклите

Малко под превала срещнах малка група туристи слизащи надолу. То си беше време вече за слизане. Поразговорихме се. На въпросът им "На къде?" и моят отговор "Каменица, Тевно." малко се зачудиха на оптимизма ми. Смятаха, че времето е много напреднало. То и аз така смятах, но не исках да си го призная. Но този разговор наклони везните да пропусна качване до Куклите от превала. За Каменица имам време да реша.

На превала имаше две крави. Ни пастир, ни стадо. Откъде са се взели не знам. Но е твърде далеч за да са на предния пастир, дето си търсеше двете крави на Спано поле. И малко снимки от превала:

Ето ги и тези Кукли зад мен

Зъбът от превала

Мозговишка порта, Беговишки превал, Каменишка кукла и Каменица вдясно накрая.

И вече на Зъбът в 14:30.

Яловарника от Зъбът

Каменишка кукла и Каменица

Куклите

И насам срещнах едно момче и едно момиче, но силно казано, че е натоварено. А времето е прекрасно. Почивни дни са. Явно уйкендния туризъм събира тълпи хора, само на определени места. Който се оплаква, има къде да се ходи без да се чувстваш все едно си на Витошка.
Потеглям към Яловарника и след има няма час съм на него.

на Яловарника

долината на Беговица

Беговишки рид, вдясно Беговишки превал и Мозговишки рид отзад

И потеглям, че ме чака слизането от Яловарника. Най-тежката част за днес. Неприятен улей със сипей.
Е преживяхме слизането без проишествия. и да се насладим на гледките.

Маленкото езеро, Ченгелчал и Демирчал

а от тук нейде съм слязъл

И вече съм на превала Яловарника Каменица.

Поглед към Беговишки превал

и към Каменица

Часът е 16:45. Има време за Каменица. Няма да я подсичам от изток през Беговишки превал. Има поне 2 часа до залеза. А и поглеждайки нагоре установих, че не съм сам на пътеката. Не можех да разбера кой е, но имаше човек, който вървеше нагоре и често спираше, за снимки най-вероятно.
В 17:30 съм на Каменица.

Тук застигнах колежката турист. Приятна среща на приятно място. Има кой да ме снима. Не е селфи. Оказа се срещата беше полезна и за нея. Девойката се казва Алиса и веднага асоциация с името - от "Страната на чудесата". Мислеше да се връща по обратния път през Беговишки превал за Тевно. Така я посъветвали от заслона. Дадох й кураж и й обясних, че не е толкова страшно. И един подходящ диалог за случая:
„- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго...“
Реши да тръгне с мен и не сбърка. Гледките бяха други, а залезът невероятен.

И вече двама поокъснели туристи на Каменица

Много приятна компания за завършек на прехода. Наистина се е спирала да снима и продължаваше да го прави до края на деня. Много ме учуди сама девойка на това място при превалящ ден . Оказа се, че е рускиня и много обича планината. Често прави преходи в планините. Сега е отседнала на Тевно. Каза, че няма много хора там. Викам й: "Снимаш много, като Мая Къркаличева". Каза, че обича да снима и има календара на Мая за тази година. Е аз не съм печен фотограф, като тях двете. Вече не нося и фотоапарат, а каквото направи GSM-а. За мен е важно какво ще остане в главата ми. Как ще се почувствам в планината. Какво ще видят очите ми. Не е едно и също впечатлението от първо лице в сравнение с това да прочетеш и видиш нещо на снимка.
На Каменица облаците се сгъстиха и гледките намаляха. Алиса обаче намираше какво да снима.

А ето я и Алиса. Точно в "Страната на чудесата"

и още чудеса покрай нея

Слизане по въжетата към Малка Каменица

Каза, че в Русия няма въжета на критични участъци. Трябва да си носиш. Не можеж да минаваш алпийски участъци, разчитайки на добрината на другите. А на въпросът ми не се ли притеснява сама да ходи в планините, каза че в Българските планини лоши хора не е срещала и няма такива притеснения. За Русия каза, че не е така. Там основното й притеснение са хората. Иначе е настояща Варненка и говори доста добре Български.

Митрово езеро под облаците

И почти на Малка Каменица, слънцето едва прозиращо зад облаците, започна да слиза зад рида. Бяхме свидетели на невероятен залез. Алиса коментира, че само заради това си е заслужавало да мине оттук.

Залез над Мозговица. От Малка Каменица.

Установявам, че в блога не се вижда добре. Кадрите в албума в GooglePhoto са с една идея по-добри. Тук съм подбрал този дето на мен най-много ми е харесал.

На Малка Каменица

И Тевно езеро от тук

Да внесем малко нетипичен цвят в пейзажа. Алиса продължава да снима.

Последна светлина.

От тук насетне за моята техника нямаше светлина за снимки. При достигане на червената маркировка на Е4 под Кралев двор стана доста тъмно и се наложи да извадим челниците. Терена не е тежък, така че може да се каже минахме трудното по светло. Доста челници се виждаха около заслона и приближаващи към него. Виждаха се и ярките светлини на горна лифтова станция на Тодорка.
Така леко и внимателно по тъмни доби стигнахме до заслона. И каква беше изненадата и на двама ни. В коридорчето пред столовата нямаше къде да се стъпи от обувки. А Алиса каза, че имало 10-на души сутринта. Същото беше положението и вътре, а имаше хора навън и палаткаджии. Викам си сега стана тя каквато стана. Ма нали в хижа, градски автобус и женско сърце винаги има място за още един, та надеждата умира последна. Никога не съм виждал толкова хора на Тевно. Е не съм ходил 100 пъти, ама съм минавал така да се каже. Оказа се, че ще ме приемат, че и легло даже се намери. За храна даже не съм питал. Носех си достатъчно и навън масите са свободни. Доста е студено и затова. Вътре и да искаш няма къде игла да падне. Хапнахме с Алиса в ресторант "Звездно небе". Доста над ресторант "Седмо небе" на Останкинската кула.
Небето се беше изяснило след падането на здрача. Беше неверояно, но не разполагам с техника да снимам звездите. Такова небе отдавна не бях виждал. Трябва да се види лично. Ще кажеш бяха намалели и самолетите. Сигурно се усещаха, че загрозяват творението на Майката Природа. Или поне на мен така ми се искаше и си бях загнездил тая мисъл в главата.
Студено е. Време е за стопляне и почивка.

Част 4: Тевно, Чаирите, Беговица, Туричка черква, Водопад Попина лъка 

Посрещнахме изгрева:

Слънцето плахо надзърта над Кралев двор

 И огрява Валявишки чукар. А той се оглежда в Тевно езеро

Не всички обаче са ранобудни и има място в столовата и мирише на мекици. Хапваме. 

Последна снимка с Алиса и всеки по своя път за днес. Аз към Попина лъка, тя към Безбог.

И други в предстартова треска и в неравна битка зa pole position на стартовата решетка:

Заслонът на потегляне!

Напред по табелите!

Аз съм по червената на запад. Чак сега, като пиша, ми дойде на ум, че времето беше много подходящо за едно още по-обзорно ходене, ма вече е късно да съжалявам. Друг път, друг късмет. Миналата година качвах Джангал в облаци и лед, а сега беше прекрасно, но като съм си тъп и не мисля, така е. Можех спокойно да мина от там и да сляза към Валявишки езера към жълтата маркировка. Даже и Алиса можеше да мине от там и след това както реши към Безбог.
Стигнах Мозговишка порта. Малко гледки от нея.

Каменица, Каменишка кукла, Яловарника, Зъбът, Куклите

Ляво Типиците, дясно Газей, в далечината Рила, долу Превалски езера

Някои тръгват по Мозговишки чукар, а аз днес лежерно.

И първи Чаирски езера

И една много хубава панорама. За това си заслужава ходенето. Трябва и късмет с времето, а днес имах такъв.

Газей, Ушиците и Полежаните

Дженгал и Валявишки езера

И над Чаирско езеро.

И пътеката навлиза в клека.

Но има работни и грижливи колеги, а не само търтеи, като мен, и пътеката си е съвсем проходима и лека за ходене. И надолу почти като разходка в парка. Минах покрай отбелязания на картата "Овчарник Перо". Но там ни овци, ни Перо. Личи си, че в района е имало животни, но вече явно са прибрани в очакване на зимата и първите снегове, които очевидно закъсняват.
И вече на нов разклон червена - зелена.

Назад към долината на Башлийца. Отзад Опрено и Типиците.

Башлийца. Ако не е Европа, няма да можем да си вървим из планините!

Лека полека надолу към река Мозговица и местността Бански гроб стигаме до този маркировъчен кол:

И от тук до преминаването на Мозговица не гледайте маркировката. Тя минава през шубраците. Явно е правена да си преминеш реката през брод. Давайте наляво към пейките и от там през моста.

Овчарник по Европейски проект.

Да е жива и здрава Европата. И овчарници ни прави и мостове и къщи за гости. И деца май трябва да почне да ни прави, че се топим. Ма не вярвам, те това не могат да го правят, по скоро ще ни организират внос. А овчарника няма овци, като "Къщите за гости" без гости.
И стгигнах Беговица.

чешмата зад Беговица.

Да се поизплакнем и да пийнем вода. Имаше мъж и жена туристи до чешмата. Излежаваха се блажено на слънце.

На хижата беше пусто.
Тръгнах надолу и тук допуснах голяма грешка. Вместо да си хвана "душегубката", понеже имам много време и се чудя къде да го убия реших да мина по пътя за Туричка черква. Не само да подпитвам за пътя, а да видя лично колко е читав. Е за мен този път не е читав за нисък лек автомобил. Оценявам го като по-зле от този за Яворов. Чудно ми е как стигат ниски коли до горе, но съм виждал такива и то доста. Ето някоя снимка, но то на снимка не може да се оцени според мен. За висока кола е добре. Поне SUV някакъв, но пък не е добре и за съединителя.

пътя за Беговица.

Най-добре пеша. Срещнах мъж и жена по средата на пътя. Поразговорихме се. Много им хареса, като идея откъде идвам (Тевно, Чаирите, Беговица). Те тръгнали на разходка до Беговица и викат: "А ние какво? Само ядем и пием на вилите на Попина лъка, а виж хората чак от Русе тръгнали по нашата планина.". Весело Ни стана. И на мен и на тях. Малко да се разведри обстановката, че на мен взе да ми дотежава това трамбоване по пътя. А като гледам едва половината бях минал. Ако си бях хванал душегубката вече да съм забравил. Хем по-приятно, хем по-бързо.

Ще хвана влака на Туричка черква, че до Попина лъка има още, че и асфалт на това отгоре. Много старателно търся тревата отстрани, но не навсякъде има.

Есента по пътя надолу.

И края на сагата във водопад Попина лъка.

Освежаващо къпане. И долу като бай Ганя в Банята.

И сеирджии имаше.

То ако няма сеир, защо да го прави човек. Трябва хляб и зрелища, както са казали древните римляни. Пошляпах си освежаващо в студената вода. Добре ми се отрази след това отвратително трамбоване по пътя. Особено по асфалата накрая. Много ми напомни спускането от Зла поляна към Витиня. Едно към едно като изживяване и усещане. Но там накрая няма водопад. Най-много да те блъсне някой тир за разкош, ако не внимаваш при пресичането на платното.
И жената ме посрещна да ме прибере. Тя беше оператора накрая.

Жената на водопада.

И последен есенен кадър от Попина лъка, че слизам надолу.

Есен в Попина лъка.

И вече в Сандански:

Окото на Сандански!

В унисон с някои европейски столици в града изграждат постоянно виенско колело. Сигурно кметът е обикалял Европата и решил да поевропейчи и той своя град. Не е лошо и добре изглежда. Но още не беше готово да го пробваме. А и минерална баня има, да показваме как се плува гемийската.

И в Сандански ПСС в акция!

Нека не се сърдят планинските спасители. Просто малко майтап да става. Не им завиждам на момчетата от истинското ПСС, като тръгнат да спасяват някой главанак, като мен, из чукарите.


Беше ми приятно да споделя с Вас преживяното!
Може и да стане Алеко от мене. Знам ли?
До нови срещи!