Ком-Емине 2018: Непознатата Влахина

Влахина планина и Малешевска планина

накрая включвам тракове и снимки от Спано поле и Синаница, осъществено при това ходене в този район

Здравейте на всички от мен Димитър Симеонов!

Дойде ред да се разходя и до тези по-непопулярни места. Имам впредвид Влахина и Малешевска. Пирин реших после да го включа накрая.

За нетърпеливите линкове към трака и снимките:

оригиналният трак - може да се смъкне и по-надолу от AllTrails, но там липсва времето

всички снимки в пълноформатен размер - някои снимки имат описание в инфото

История на идеята.

Отдавна си мислех да се поразходя из тамошната планина. За пръв път стъпих в село Кадийца (сега Сушица), преди около 35 години. Много ми хареса тогава със своята автентичност. Недокоснато от цивилизацията и все още живо. Прекрасна природа. Пълноводна ромолеща река преминаваща през селото.

Какво ме доведе тук: Ами жената. Майка й (на мен тъщата) е родом от тук. И така пътища и ветрове незнайни ме довяха в този непознат тогава за мен край на България. Селото беше все още живо, но се усещаше неговото западане. Млади хора нямаше, но все още имаше много деца на гости на баба и дядо. Младите просто бяха слезли в долината по близките села Крупник, Полена. Други в Симитли или Благоевград, а моята тъща Зорка е отишла чак в Русе, привлечена от красивите разкази за града от войник в местната застава (и нея вече я няма, седи само постройката на пътя за Македония). Запознах се тогава с голямата рода на жената. Тъщата са седем деца и роднините са много. Всички много са ми говорили за дядо й Стоимен, който смело е кръстосвал планината наоколо със своите стада. Бил е як и смел Българин. Него не го видях. Беше починал. Запознах се с баба й Вангелия. Съименничка на баба Ванга. Двете са се срещали по повод житейски неволи. Възрастна, но жилава жена отгледала 7 деца. Понастоящем живееше сама в къщата. В селото все още живееха две от дъщерите й. Казваха се Фронка и Кадифка. По-късно когато баба Вангелия почина се качвахме до селото да видим тях. Другите бяха в градовете. Христо в Симитли. Васил и Анета в Благоевград. Цеца в Банско. Теодор (синът ми) й вика баба терминатор (Цеца), щото много го командва и което е по-интересно той слуша.

Интересното за мен тогава беше, че чак сега се асфалтираше пътя. Въпреки, че се усещаше замирането на селото комунизъма беше решил да асфалтира пътя и това вървеше с пълна сила. Трудно се разминавахме с камионите по него.

Имам много интересен спомен от онези времена. Вуйчо й Христо беше поел животните след смъртта на на дядо Стоимен. Отиваме да го видим нейде из горите, не знам точно къде, но наоколо. Озовавам се срещу пръча и не знам аз ли го закачих или той нещо не ме хареса, но ме нападна. Хванах го за рогата, а той огромен и як и напъва да ме блъска. Ама и аз все още млад и жилав спортист не му се давам. Хубаво че зад мен имаше стабилно дърво и подпрях гръб на него и така пръчът нямаше възможност да ме избута нейде надолу из трапищата. Спорът се разреши с помощта на вуйчо Христо. Той си му е взел страха на пръча (да се знае кой командва тук) и със гегата бързо разреши спора между нас.

По-късно времената са променяха. Често ходехме до селото. Запознавахме се по отблизо. Много си допаднах с вуйчо й Васе (Васил Тупавичаров - много хора от Благоевградско го познават във връзка с работата му), който беше много сладкодумен и често ми говореше за тяхното детство в селото. Той има дъщеря връстничка на жена ми Екатерина и те много са си играли заедно. Че вуйчо Васе, като разбра че ходя по планините все ми викаше: Кога ще дойдеш да те поразходя из нашата планина? Там където Тате е ходил. А аз все нямам време. Но ето най-накрая това време дойде. Наканих се за тази разходка.

Малко снимки от село Кадийца от едно време. Не можах да намеря (на компютъра) по стари, но и тези са над 10 годишни. На хартия имам, но трябва повече труд да се сложат.

Пейзаж от живата Кадийца

Влахински Магарета. Едното моето

Oщe една подобна. От друго време, но пак тук.

Никога не можех да го опазя от водата

Имаше доста хора по къщите и улиците

Родната къща на тъщата.

Гледка от терасата на къщата

Отпускът беше планиран. Уговорих се с вуйчо Васе за датите. Той ми върна обаждане, че е организирал всичко и че ще имаме водач в лицето на Георги Чапкънов. Техен роднина от село Брестово. Сега живее в Симитли, но в селото има стопанство и често пребивава и там.

Подготовката включваше и кореспонденция с гранична полиция. От пътепис на колега във планинския форум, ходил тук разбрах, че кореспондира с тях по мейл с централата и те пренасочват мейла към съответния район. Обаче имаше едно голямо НО за Благоевград. Тук местните искали да се явиш на инструктаж в Благоевград. Не е лошо, но Ви е ясно, че това няма как да стане в 6:00 сутринта и работата ще се отече без време. Сондирах мнения и с други познати. Потърсих в нета и в сайтовете на институциите. Оказа се, че Благоевград е в района на РДГП Кюстендил и реших да кореспондирам с тях. Обадих се по телефона от сайта им. Искаха да ги уведомя и писмено с мейл и отделно при тръгването си и при връщането си по телефона. Нищо не споменаха за инструктаж и това ме зарадва. Така и стана. Да не говорим, че горе нямаше жива душа и никой не ме е спирал никъде. Местните си щъкат без проблем в района, но казаха, че идвала гранична полиция, но тях не ги дърпала, защото са местни и могат да го докажат с документи, а и ги познават.

Най-напред идеята за маршрута, който си бях начертал след търсене и четене в нета:

Планът. Цъкни да увеличиш изображението.

Реалния трак в AllTrail. Може да се смъкне. Липсва времето.

Планът е затова да не се спазва. Оперативните решения се вземат на място и не винаги съвпадат с плана. Така беше и сега. Първоначална ми идея беше за кръгов маршрут, но впредвид обстоятелствата се промени. Имах поддръжка. Тръгнахме в зори от село Крупник, където вуйчо има къща и му гостувахме. Спряхме традиционно до кьщата в селото.

Ще кажеш времето е спряло. Само жената се е променила (помъдряла)

След кратката фотосесия и разговор с една местна жена потеглихме пак нагоре. Стигнахме до местност, която се оказва, носи названието Гюргево. Няма нищо общо с едноименния Румънски град срещу Русе. Но на тази, относително равна за планината местност, едно време са сеели житни култури, с които са се изхранвали. Сега разбира се това не го прави никой. Гледат се зеленчукови градини и има скотовъдство, но по-скоро едро скотовъдство насочено към европейски програми.

местност Гюргево - житница едно време

Стигнахме село Брестово, на пъта за което ни очакваше Гошо. То е по-скоро махала с няколко къщи. Известно е с Коматинските скали, които сега не са обект на нашето внимание. Тук в района има запазен и манастир, който по твърденията на вуйчо Васе и Гошо е по-стар от Рилския манастир. Няма монаси и е заключен. При друго посещение Гошо обеща да вземе ключ и да осигури достъп да го разгледаме. И той, както и Коматинските скали не са Ни на пътя и ги пропускаме този път.

село Брестово

По идея на Гошо стигнахме с колата до ловния заслон, отбелязан на картата като razklChekalo.

ловен Заслон

И снимка за спомен с местните ми гидове. Вуйчо (Васил Тупавичаров), Аз (Димтър Симеонов) и Гошо (Георги Чапкънов). Зад апарата жената.

Вуйчо, Аз и Гошо.

Вчера беше валяло. Тревата беше доста росна. Прогнозите също бяха с превалявания. Разполагах с обувки, сандали и китайски гуменки (най-евтините беърфут обувки). Преходът не беше тежък и реших да си запазя обувките сухи, че се готвех след това да ходя и в Пирин. От опит знаех, че се мокрят след продължително газене в росната трева и ги оставих почивка. Импрегнирането в машините на Дайкман не помага особено, въпреки уверенията на консултантите. Та тръгнах с китайски гуменки, да има за какво да ме критикуват разбирачите. Имат предимството, че ако напече съхнат бързо, като бегачески обувки, но са безбожно евтини. В кал и шума се хлъзгат, но на камъни сцеплението е добро.

По план трябваше да потегля почти на юг и след километър и малко да завия на запад през гората по рида към връх Кадийца (сега Огреяк). Гората бе осеяна с пътища от дървосекачите. Днес също се разминахме с такива докато се снимахме тук. В моята планирана посока също имаше нов път, по който тръгнаха дървосекачите. Гошо каза, че не е това удачното решение, защото след това по рида всичко е обрасло и много трудно за преминаване. Препоръча ми от тук да тръгна на запад през реката и да следвам пътя.

Разделихме се и аз потеглих. Те щяха да минат по пътя за заставата и от там да излязат на пътя под границата където да се срещнем. Стигнах до първия разклон на пътя. Огледах картата, премислих какво ми каза Гошо и тръгнах по левия път на разклона. То средния и левия се събират след малко.

Първи разклон за връх Кадийца. Левият път е верния.

Продължих по левия път посока запад. След това съмнения се породиха при завой на следвания път почти в обратна посока на североизток. Точно там имаше и видим поoбрасъл път продължение на сегашния. Изглеждаше ми по-логичен и продължих по него, в разрез със съветите на Гошо. Сбърках. Осъзнах бързо грешката си в рамките на 100-на метра. Беше обрасло с трева, малинак и шипки. Приличаше на ужасът на Риш. В следствие на тази грешка се оказах с добре намокрени крака. На трака се вижда как съм се върнал. Умишлено не го изчистих, ако някой тръгне по моя трак, да има марка къде ми е грешката. Върнах се и продължих на североизток. Стигнах до уширение на пътя където се складираха дървените трупи. Тук някъде Гошо каза, че е маркирал отклонението на дърво. Не му видях марката, но пътя нагоре по рида беше видим коларски път.

мястото на следващото отклонение

коларският път нагоре, видим откъм пътя с трупите

Пътят влезе гората. Премина в пътека, която беше лесно различима. Но и да няма пътека просто вървиш по рида нагоре. Слънцето беше понапекло, но в гората не се усещаше.

Гората

Първа гледка към връх Кадийца при излизането от гората. Спрях за много кратка почивка. Не че имах нужда от нея, но реших да си изцедя чорапите от водата и да се намажа със слънцезащитен крем, че Слънцето се показа.

Кадийца

Продължих по хребета, като следвах животинските пътеки. Имаше в далечината един говедар, с който се поздравихме от разстояние. Не останах незабелязан от кучетата му. Две се втурнаха към мен. Придадох си заплашителен вид и те се отказаха да се заяждат с мен.

По пътя преминах рекичка, която течеше и водата изглеждаше бистра. Отбелязал съм я в трака. Нямах нужда от вода. После преминах покрай корито за водопой. Не мога да го категоризирам като чешма, но дебита който идваше по тръбата от водохващането беше доста добър. В същото време водата на Петоструйната чешма на Ришки проход беше пресъхнала. А тя беше с огромен дебит за моите представи. По-късно другия месец констатирах, че и чешмата на Немой дере беше прсъхнала. Тук водата беше видимо чиста. Според мен би могла да се пие директно. Явно във Влахина водата не е толкова кът, като в Балкана тази година. Какво ли ни готви бъдещето?

водопой

И стигнах на връх Кадийца, първенеца на Влахина. Имам го вече в колекцията първенци.

И Аз на Кадийца

Кадийца и гранична пирамида 55

Определено котата на гранична пирамида 55 е по-високо от връх Кадийца и това не е илюзия. Виждал съм на някои карти от модерните в днешно време приложения, тази кота да е означена като Кадийца. Но триангулачния знак е тук. Качих се и до гранична пирамида 55, че даже и съм преминал в друга държава в нарушение на правилата на Гранична полиция.

на гранична пирамида 55

До тук цел номер едно за деня е постигната. На повечето хора Влахина им изглежда като един по-голям баир. То и на мене така де, но като се замисля дотук съм направил 840м положителна денивелация. За сравнение качването на Вихрен от едноименната хижа е 900м, т.е. не е много по различно. Много малка почивка на върха. Облачно е и не се виждат Пирин, Рила. Да не съм капо да постна една снимка, която ми харесва. Някъде в далечината трябва да се вижда Беласица, ама друг път. Сега само памуковите облаци.

Кадийца - на юг към Беласица

А това е Македония на запад - пак облаци

Насладих се на облаците. Изцедих пак чорапите. Слънцето не беше силно и изобщо не ми помогна да изсъхна, но пък намали обилното потене, което също си е плюс. Реших да продължа бос. Вървях известно време бос, но тревата е на туфи. Има и ситни камъчки и не ми е комфортно. Не може да става сравнение с тревата по Жълтец и Млечен чал в Балкана, където краката се отморяват, като ги събуеш бос. Обух се пак. И продължих. Не след дълго срещнах моята компания. Вървяха насреща ми по граничния път от Българска страна. Не са могли да стигнат дотук с колата, защото пътя на едно място е отнесен от онзиденшния порой. И разбира се като истински планинари тръгнали пеша. Пръска дъжд по едно време, така че и тях ги е оросило. То дъждът беше все едно попа те ръси със светена вода от менчето с босилека, ама все е нещо.

Катя и вуйчо й

Катя, вуйчо и Гошо

Продължихме по пътя посока Малешевска планина и Джама (Ильов връх). Вуйчо и Гошо казват, че старите наричали върха Джама, защото от него се виждало, като от джам и затова. По пътя в Македонско срещнахме стадо каракачанки. Бяха се излегнали и изобщо не ни отразиха. Гошо каза да не се закачам с тях, че да не стане лошо. Те си лежаха спокойно. Бяха поне 5-6, а наблизо стадо не се виждаше. Какво правеха тук не знам.

Каракачанките

Този ров дето едвам се забелязва на долната снимка е граничната бразда.

браздата

Разминахме се и със стадо кончета. Този насреща е голям красавец.

Малко снимки за спомен на гранична пирамида 52.

Времето започна да се разваля. Компанията реши да тръгва надолу. Аз обаче останах за да мога да се кача и на Джама. Впредвид развалящото се време избягах разстоянието до връх Джама и обратно до срещата с тях по пътя надолу към заставата.

Гледка от Джама към Берово в Македония

Гледка към Дебели рид потънал в облаци.

Триангулацията на Джама

След снимките, бегом тръгнах на обратно за да ги догоня. Бях си оставил раницата на едно дърво да не ми пречи. Заръмя пак.

Връх Кадийца от пътя надолу

Катя пред колата преди пропадането на пътя

Финална снимка с водачите на събитието

И накрая разбира се достоен завършек на похода. Опънахме трапеза на поляната с това което си носехме да се почерпим за хубавата работа. Гошо извади буркан домашно свинско. Да си оближеш пръстите. Топи се в устата. Такова май не съм ял от много години. За много хора това е един непознат вкус. За младежите да не говорим, че даже и не могат да си го представят. Вуйчо извади от неговите домати. За тази година тези са най-вкусните домати които съм ял. Ние се представихме с купешко сирене и колбас, който не беше удостоен с внимание на фона на топящото се в устата свинско на Гошо. Дъждът и тук се опита да ни развали кефа, но ние не му се дадохме. Не му обръщаме внимание и толкова.

разборът на събитието

Е накрая не се мина и без малко премеждие. Тръгнахме да се прибираме и спукахме гума. На жената колата веднага почна да свири едни аларми и докато сляза и гумата вече беше видимо започнала да изпихва. Намерил съм из тези чукари и горски пътища една голяма ръждясала видия и тя се е набила в гумата. Голяма мъка докато я сменя с резервната. Господата от Форд сложили резервната гума отвън, но всички необходими инструменти за смяна са под капаци в багажника. Поради тази причина трябваше да се смъква целия багаж навън. Беше мокро, а се опитваше и да ръми. Много неприятно, но няма как. Неволята помогна и се справихме със ситуацията. Е алармите не изгаснаха, защото датчика е в спуканата гума, а резервната най-вероятно няма, нищо че е нормална пълноразмерна гума. Това пък наложи в Банско да върна ремонтираната гума на мястото й, че започна да дава грешки. Явно датчика се зарежда може би при въртенето, а тя не се въртеше от ремонта в Симитли, тъй като не я върнах на мястото й. Та така приключи тази разходка във Влахина и Малешевска планина.

Спано поле и Синаница

Слагам тук тракове и снимки от разходката до Спано поле и ходенето до Синаница. Не ми се пише отделно, а това са доста популярни места и няма да кажа нищо ново. Ходенето е два отделни дни, тъй като вече за да спиш по хижите трябва запазване месеци преди това. А на Синаница даже и яденето беше опоскано.

тракове - zip файл с планираните маршрути и реалните тракове. Траковете са разделени на части.

всички снимки от Спано поле и Синаница - първи ден разходка със жената Попина лъка - Спано поле. Втори ден бързо ходене преливници Мозговица, Спано поле, връх Синаница, хижа Синаница и обратно надолу. Тук си намерих другар по пътя - Мартин. Младо момче, но му удържах на темпото.